Author Information
Мир.
Клати се белият гълъб над своята вечеря.
Пиршество огромно е след всичко случило се вчера.
Бойното поле сега е тихо, упостяло.
Тяло върху нож и нож във тяло.
Брат погубил брата, син убил баща.
Майчини прегръдки чакат, плачат през нощта.
А унил сив гълъб крачи, кълве очи и пие кръв.
Белият го гледа и отлита. Той наял се беше пръв.
